Без да въздишам по отминалите времена, за да не излезе, че въздишам по социализма (който все пак не беше никак лош в някои отношения), спомням си как живееха хората и как се отнасяха един към друг. Те просто се бореха с живота, помагаха си, без да очакват да им върнеш жеста. А и се веселяха- простичко, на чаша домашна ракия до някой язовир в компанията на хиляди мушици и комари. Но се веселяха от сърце. Да, това не е точно по темата, която ми се въртеше из главата, но ако човек не е познавал и друг живот, няма как да разбере несъвършенствата на днешния. Затова извиках спомените за моите родители, пред които не мисля, че някога е стоял избора: „Трябва ли да бъда егоист, за да не ме вземат за будала?”
Защото днес този избор е неизбежен. Даже и курс имаше. Сериозно! Казваше се: „Да се научим да казваме НЕ”. Така е, човек трябва да може да отстоява себе си в днешното озверяло време. Или другояче, да бъде малко егоист. Неприятна дума, но все пак тя си има нюанси и степени. И е по-малкото зло. Колко лесно е да го мислиш и да го пишеш, а всъщност да си типичен представител на категорията „будала”- и в личния живот, и в службата. Ох, колко си добричък, готов си да помогнеш на всеки. Да, ще изоставиш за малко своите задължения (ще се натрупат, но нищо... нали ще помогнеш на някого, нищо, че той може и сам да се справи). „Ама ти имаш толкова оригинално мислене, ама ти имаш усет, дарба и т.н. и т.н.” Готови са да те ласкаят всякак, само да им свършиш работата. И ти си мислиш: „Колко ме уважават, ценят, харесват...” И продължаваш да се раздаваш. Докато в един момент схващаш, че зад гърба ти те всъщност ти се присмиват. Гадно ти става, как изведнъж да започнеш да отказваш. Късно ли е да поправиш нещата? Мисля, че ДА. Не е в стила ти, трябва да го правиш насила, да закопаеш желанието да помагаш. И все пак... трябва. Защото днес добротата не е на мода. С нея се подиграват, използват я и я захвърлят. И предишните им думи колко си талантлив и добър, сега звучат: „Нали е будала, тя ще свърши работата”. Та... в службата определено не е здравословно да си добричък, т.е. будала. Точка за егоистите!
В личния живот май нещата са още по-зле. Тук изключвам отношенията с децата. За тях човек се раздава с радост и не го прави, за да получава овации и благодарности. Но с партньора е друго. Обичаш да даваш, да даваш повече, отколкото получаваш. Днес ще пропуснеш любима книга, за да го изслушаш, утре ще поискаш да си купиш нови обувки, но... не, не, аз мога да карам със старите, ще купя яке за него...така няма да се чувствам виновна, че съм похарчила пари за себе си, а и него ще зарадвам... вероятно... После- е, ще пропусна поредицата за Космоса
, която толкова чаках, защото иска да ми пусне любимите си песни (нищо, че съм ги слушала стотици пъти), ама...нали съм добричка. И какво се получава- колкото повече даваш, толкова повече изискват от теб. Вече не живееш своя живот (това пък какво беше). Твоите желания...ха, кой го е грижа за тях. И разбираш, че не съществуваш. Че вече си мултифункционален уред, част от интериора.
Е, извода е очевАден: След като на добротата казват „будала”, по-добре се научи навреме да казваш „НЕ” и да бъдеш поне малко егоист, за да не се разминеш тотално със себе си.
Хм, чувала съм, че има и по-различни ситуации, особено що се отнася до партньора, но само съм чувала. Личният ми опит е това! Късметлийка, както и да погледнеш, нали! Искам да съм ЕГОИСТ...в добрия смисъл на думата. Само не съм сигурна точно какво означава това и изобщо има ли го тоя добър смисъл. Трудно! Винаги съм смятала тази дума по-скоро за обидна. Но повече не искам да ходя с етикет „будала”!