- Опак жена си ти, Янице ! Път да нема ще си проправиш.
Хляб и сол да имаш пак ще си сита.За друго нема да питаш.
Любов да немаш, тебе си ще обичаш. Цветята дека поливаш, ще обичаш и пак ще обичаш.
От четири стени дом правиш ! Подлеца на мястото слагаш !
По гръб не падаш. И като няма какво да кажеш. Мълчиш !
Като оная яма там на къра мълчиш.Тъмна потъмнела.
-Ти, що сега с мен се разправяш ?
-Янице, гледам те аз. От далеко те гледам.Че кой пристъпи към тебе, все си го подгонила.
Душа ми те жадува.Моя да си !
У мене да възпиташ навик да любя и с желание да се прибирам дома !
Очи ми греят кога на улица излезеш и все бързаш.
Колко пъти все се надам да ме поздравиш и ти извръщаш глава. Гониш дела, час гониш.
А я моето време искам да е до тебе веке.
Деца да ми чуваш ! Внуци да гледаме !
Белите ти коси да милвам язе.
Последна да си ми !
Уют да ми създадеш. Безкрай да ми донесеш.
Вратницата ми да не е зейнала повеке.
Китка нема да ти крадна. И на прозореца нема да чакам от долу .Сама ке додеш.Жена да ми станеш.
Знам я. Все дириш под вола теле. Ако не е твоята , ще стане твоята.Ама моя да си !
Толкова време съм чакал.Още ще чакам.
Саминка да си додеш.
Я требваше да ти кажа тия неща.Че вечер, като легна усмивка дека съм ти откраднал, скришом ми е пред лице.
И не заспивам. На небето се рея като птичка.
И ти до мене- моята птичка !
-Яно, едно на ум си имай. Ще те чакам.
Кога най ти се неще некъде да си и кога немаш на кого да кажеш какво ти е.
Ела си при мене,Яно !
Безкрайност да си ми...!!! (Иси)