Моето момче Голди е кученцето, което порасналата ми дъщеря ми подари, след като реши, че е време да се изнесе от родния дом.
Пораснали деца, осиротели родители на средна възраст - тъжно...и ето го Голди, порода Голдън ретривър, малко сладко пухче, копнеещо за грижи и любов. Това малко, зависимо същество запълни донякъде празнината в дома ни.
Работя си на компютъра и изведнъж нямам мишка...кабелчето и е прекъснато от острите зъбки на Голданчето, столовете са оръфани, има косми навсякъде. Разходки в дъжд и сняг, жега, кой ли щеше да ни издеве навън след тежък работен ден да се разходим да разведрим глави? Аз съм втора смяна след работа, първата я поема таткото - мъжа ми :).
Искам да ви разкажа за разходката ни днес. Напрегнат работен ден, Голди ме посреща нетърпелив, спортен екип и навън. Навън всички го познават и обичат, тъй като вече имаме внук на две годинки, който непрекъснато играе с него и го мачка и го язди, като види малко дете навън веднага тича при него. Да но се оказа, че е много опасен за децата днес, бащите на две деца и един дядо така се развикаха върху мен и кучето ми, че направо се почувствах като престъпник. Грозните викове на тези хора срещу мен и кучето ми бяха по-стресиращи за децата от вида на страшното голямо куче пуснато свободно. За пръв път срещам такова отношение към моето Голданче стана ми толкова грозно и жалко за тези хора, които ме нападнаха като глутница помияри, вместо да покажат на малките си дечица това мило животно, жива играчка и добър приятел те грозно викаха по мен. Извиних се, че съм застрашила спокойствието на децата им и продължих разходката като си мислих със съжаление за тези хора, които не могат да научат децата си любов към животните, защото който не обича животните не може да обича и хората.