Katq Petkova

Виждаш ли, Арен, едно действие не е, както смятат младите, камък,
който вдигаш и хвърляш, а той улучва или пропуска целта, и това е всичко.

Когато вдигнеш камъка, земята олеква, но ръката натежава. Щом го хвърлиш,
орбитите на звездите се огъват и там, където удари или падне, Вселената се
променя. Всяко едно действие влияе върху Равновесието на цялото. Ветровете
и моретата, стихиите на водата, земята и светлината, всички техни действия
и всички действия на дивите зверове и зелените растения са добри и
правилни. Всички те са в рамките на Равновесието. От урагана и звуците на
огромния кит до сухия лист, който пада, и мушицата, която лети, всички
дейности са част от една обща Хармония.

Ала ние, доколкото можем да имаме
власт над света и един над друг, ние трябва да се научим на всичко, което
листът, китът и вятърът вършат от само себе си. Трябва да се научим да
спазваме Хармонията. Притежавайки разум, не бива да действаме в невежество.
Имайки избор, не бива да действаме безотговорно. Кой съм аз - макар че имам
властта да го сторя, - за да наказвам и награждавам, да си играя с
човешките съдби?

Престани да гледаш света с безпокойство!

Научи се да се наслаждаваш на мигновената красота, на птичия полет, играта на вятъра, песента на изворите, тайнствения сумрак на горския храсталак...

Не се страхувай от различията и противоречията, които разделят света и създават илюзията за отделни събития.
Такова възприемане е извор на сблъсъци, страдания и постоянна борба.
За да се получи небесна дъга трябва да се срещнат огъня и водата.

Бъди ти самият, научи се с действията си да създаваш вълнения, усещания и цветове подобно на художника, подобно на твореца на вселената.
В теб е мястото на най-голямата любов.
Няма друго място, за да обичаш...

Живей животът си, все едно утре няма да го има, а вчера е изчезнало безследно.
Понякога имаме нужда да се насладим на живота си, не го оставяй да отмине без да те изпълни радостта и жизнената енергия на съществуването ни тук на Земята!

А щом си загубил смеха си, значи си загубил опорната си точка.

„Това, което е свършило, е свършило.“
Когато нещо в живота ни свършва, това помага на развитието ни. Затова, обогатени от последните ни преживявания, е по-добре да излезем от тях и да продължим. Никак не е случайно, че четеш тези думи. Ако са те докоснали по някакъв начин, значи е било необходимо и си осъзнал, че дори всяка снежинка пада там, където трябва.

„Каквото и да се е случило, то е единственото нещо, което е можело да се случи.“
Абсолютно всичко, което сме преживели, не е могло да се случи по друг начин. Това се отнася и до най-малкия детайл. Не можете да кажете: „Ако го бях направил по различен начин…щеше да е различно“. Не, това, което се е случило, е било единственото нещо, което е могло да се случи и е трябвало да се случи, за да си научим урока и да продължим напред. Всяка случваща се в живота ни ситуация е абсолютно правилната, дори ако провокира разбиранията ни и егото ни.

„Всяко нещо започва тогава, когато трябва да започне.“
Всичко започва в правилния момент, нито по-рано, нито по-късно. Когато сме готови за нещо ново в живота си, то също е там, готово да започне.

„Който и човек да срещнеш, той е правилният!“
Това означава, че никой не идва в живота ни случайно. Всеки, който е около нас, всеки, с който влизаме в контакт, ни учи на нещо или ни помага да се справим със ситуацията, в която се намираме.