Докога ще те имам, само когато сънувам?
Докога ще мечтая точно теб да целувам?
Още колко ще прегръщам възглавницата вместо теб
и докога в списъка ми с важни хора ще стоиш най-отпред.

Докога ще живея с тоя фетиш?
Май вече луднах, ела и ме виж.
Завивам се с твоите дрехи, за да мога аромата ти да усещам
и за нощите, прекарани с теб да се сещам.

Писна ми да се преструвам, че сърцето ми от камък е,
чакайки да дойдеш и да превърнеш моето страдание в щастие.
Омръзна ми да си повтарям "ще се върнеш",
защото знам, че никога повече няма да ме прегърнеш.

Аз теб добре те познавам, ти мен изобщо.
Тъпи златотърсачки...нямаш нищо общо.
Точно за това толкова много те обичам.
Така ще е завинаги, дори и да отричам.