Margarita Angelova

✎... Напълно нивелирани следобеди.
И много думи без любов.
Едната ми душа тежи от спомени.
Не вярва, че денят е нов.

Когато се изгубят цветовете ни,
остава мъртвата вода.
Представата за утро е повредена.
"Обичам те" е под леда.

Зеленото е някаква измислица.
От чакане е кръгъл този свят.
Все повече приличаме на птиците.
Октомври е готов за път.

А всичко друго е съвсем достатъчно.
Не стига само любовта.
Накрая ли? Остава само вятърът.
И брулени дървета и сърца.

Селвер
Есенен вятър

" Върши правилните неща. Никога не се страхувай да правиш това, което сърцето ти чувства като редно - особено, ако залогът е щастието на друг. "

✎... Ако човек носи детското в себе си цял живот, това е хубаво ...
Ако човек носи детското в себе си цял живот, това е лошо.
Особено когато искреността му го кара да говори точно онова, което мисли. Детето живее днес и точно в този миг. То не познава условностите на миналото и не се вълнува от нeпредвидимите сблъсъци в бъдещето. Детето е най - смелото създание в човешкия род, защото не се бои от последствията – то просто не знае, че ги има. Трябва да минат дни и години, за да започне да носи пелерината на осъзнаването, и там, сгушено в нея, да си даде сметка, че искреността е само друга форма на човешката глупост.
И разбрало това – да онемее, за да се превърне във възрастен ...

Радостина Ангелова
Имаго

✎... Новото начало идва само когато поставим точката. А точката може да стои само на края на изречението. Ето защо изречението първо трябва да се изпише, историята трябва да бъде разказана, споменът трябва да бъде освободен.
В противен случай точката винаги се приплъзва надолу в запетайка и новото изречение така и никога не започва.

Страничката на СИЛВИЯ

... пъстро ...
с точки ( . ) и запетайки ( , ) ...
удивителни ( ! ) и въпросителни ( ? )...
многоточия ......

всеки заслужава щастие ... стига да не е на цента на нечие друго .... нещастие ... всеки си има истини ... и мечти ...
кой заслужава " правото " да е щастлив ?!?
... ВСЕКИ - ако това е само за " негова сметка "
... НИКОЙ - ако наранява
тогава ?
къде е истината ...
замисляме ли се понякога :
какво и колко " струва "
щАсТиЕтО .......
за мен ?
за теб ?
колко ?

✎... И самотата е живот. Полу.
Любов ? Къде, за Бога, да я дяна ?
Нощта ми е развикана до лудост,
косата ми се сипе, разпиляна
под ножиците на една луна,
която много двойна ми изглежда.
И самотата е живот. Стена е
с еднин размазан кадър от надежда.
И самотата е живот. Едва.
Но аз съм я избрала за любима.
Животът носи своята глава
под мишница. Но някак си го има.
Когато ме усетят да кръжа -
бял лешояд над черното си тяло,
ще дойдат свраки да ме уважат,
помислили, че вече е заспала
душата ми, разкъсана на пет
от четири посоки и от есен.
Ще кацна върху тънкия си лед
и ще попитам себе си къде съм.
Но още ми е рано за това.
И самотата е живот. Назаем.
Животът носи своята глава
под мишница. За да не я замая.

Елена Денева

✎... Но уязвимостта не е обратното на силата ... тя е необходима част от нея ... трябва да се принудим да се разкрием ... да се разобличим ... да предложим всичко,което притежаваме ... и просто да се молим това да
е достатъчно добро ...

Grey's Anatom

✎... Има време за работа и има време за любов. Няма време за друго.

Коко Шанел

✎... Всичко ,което можеш да направиш сега е да стоиш неподвижно ... да вдишаш момента и да се опиташ да си отворен ... за това ,до което вятърът ще те отвее ...

Grey's Anatomy

✎... Най-хубавата жена
е горестна, ничия и на есен,
докато танцува смъртта си по краденото грозде,
меси циганско лято
със сълзата на дете и любовница ...
А е просто момиче ...
Над пазвата ù
ни кръст, ни синьо мънисто.
И върви,
вярна само на себе си.
Псува кратко
и иска светът да е бъчва,
да изпие кръвта ù
с прежаднелите устни на скитница ...

И в зноя всички малки жени
разплитат косите си ...
И не се боят да се надлъгват с огъня ...
А тя го е надлъгвала
и все е коленичил до леглото ù
като жених,
поискал да ù сложи пръстен ...
И все така го е целувала
и непревзета го е пращала по дявола ...

Най - хубавата жена
е милостива, безпощадна и блудна ...
Ще я видиш на майските люлки
да пристава на вятъра
и с разкъсана риза
от гръдта ù мед и отрова да капят ...
И е просто момиче ...
Което ще ти иска всичко,
за да положи в краката ти свят ...
Или ще плюе на Троя, на Рим
и на теб ...
Защото не вярва в героя,
непораснал до мъж ...

Рени Бакалова

✎... Танцувай, когатo си жива рана. Танцувай, когато си изтръгнал превръзката. Танцувай посред сражението. Танцувай в кръвта си ... Танцувай, когато си съвършено свободен.

مولانا جلال الدین محمد رومی
Мевляна Джалал ал - Дин Мухаммад Руми

✎... Lonely rivers flow to the sea, to the sea,
To the open arms of the sea, yeah!
Lonely rivers sigh " wait for me, wait for me "
I'll be coming home,
Wait for me ...

Righteous Brothers
Unchained melody

Ghost
Patrick Swayze
Demi Moore

✎... Усмихвайки се ,не винаги означава ,че сте щастливи ,просто означава, че сте силен човек.

◈ Wiz Khalifa

... плачейки ,не проявяваш слабост ... понякога Сълзата е по - силна от юмрук ...

✎... можеш да се скриеш зад очила ... можеш да погалиш цвете или да пуснеш птица в Душата си ... но почти всеки започва " изгрева " си от чашката с кафе ...

✎... Събуждам се, защото предстои
пореден страшен съд на съвестта ми.
И трябва да реша сега кои
надежди още да крепят света ми.
Повдигам се – свръхнисичък Атлас,
на пръсти към небето се повдигам.
Ръцете ми са сигурни. Но аз
ще съм виновна, ако не достигна
звездите си, измислени преди
да каже някой “Светлина да бъде.”,
Преди съвсем да се пренареди
вселената, на всички ви присъдена.
От клонка от Вселенското дърво
ще си направя ореол и после
небето ще се срине като сноп
Ожънат от десницата на Господ.
То няма да затрупа никой, знам,
а ще строши на тъмното ви костите.
Но мене няма да ме има там,
защото ще попия в своя космос.

Елена Денева

✎... Думите. Умората. Мълчанието.
Хората. Прошките. Знаците.
Тишината. Вълнението. Сериозността.
Загубите. Победите. Разговорът.
Няма ! Има ! Ще видим ! ...

Мария Никова

✎... Минава през очите ми безкраят.
И става по - дъждовен.
Събирам ли, раздавам ли – не зная.
Но имам още много.

Минутите след мен са хризантеми.
Но ти не се обръщай.
Отлитат кораби. И няма време
да сме едни и същи.

Това, което птиците ме питат,
е вече разпиляно.
Стрелките на часовника отлитат.
А друг часовник няма.

Зениците ни пак са раковини.
Далечното ни плаши.
Говоря ти за нещо много синьо,
за да не се разплача.

И пускам всяка запетая
да отлети високо.
Обичам ли, забравям ли – не зная.
Но имам още много.

Селвер
Още много