Кокичета
Мая Сотирова

Донеси ми от тези кокичета,
дето раснат на родна земя.
Във градината бабина,
що смело надничаха
през постелите меки
на снега.

Искам пролет,дето на люляк ухае.
На зюмбюл,
на простор,на мечти!
Теменужка свенлива сред треви да сияе,
и лалета с финес,
да поклащат глави...

Аз заминах далече,и ето-
може да е по-спокоен деня.
Ала няма го мириса тъй-божествен,
на разцъфнала,топла земя!
Тук асфалт под лъчи се препича,
трафик луд
вместо птици звучи.

Донеси ми китка кокичета.
Бяла мъка,
копнеж по зелени
земи!