Дали хората ме харесваха?Дали наистина бяха моите приятели?Дали ме използваха?Много въпроси,на които не можех да отговоря.Мислех си постоянно и чувствах тежест на корема си,който не искаше да излезе.Самота изпълваше душата ми.Тъмнина ме обгръщаше и не можех да изляза.Опитвах се,но не беше от полза.Колкото се опитвах да изляза от тъмнината тя идваше към мен все повече и повече..Дали си струваше да мисля за такива неща?Не знам.
Слушалките бяха на ушите ми и от тях излизаше музика,която ме караше да изпитвам още повече страх,тъмнина,болка и тежест.
Бях объркана и не бях на себе си..
Видях майка ми да влиза с усмивка на лице.Винаги се опитваше да ме накара да се усмихна.Тя беше много важен човек в моя живот.Влезе в стаята ми с чаша сок в ръка.Подаде ми я и каза да погледна колко е пълна.Каза,че толкова е пълен и моят мозък и,че с всеки изминат ден по-още малко и малко се пълни и разбира какво е добро и какво е зло за него..Усмихна се и каза,че ще разбера какво и ма в предвид и какво точно трябва да направя.
(Откъс)