Всички са свикнали с еднообразното ежедневие, всеки ден едно и също. Няма промяна, динамика, живот. Но защо това е така? Защо позволяваме това да се случи? Идва етап от живота, в който хората без да искат определят пътя си. Избират си една пътека и тръгват по нея. Цял живот. Всекидневно се сблъскват с трудности, но не се борят, за да разрешат проблемите си. Просто се примиряват с тях. За тях това е нормално. Всекидневно да се спъват в един и същи камък и да не се опитат да го отстранят, а просто са съгласни как е отредена фалшивата им съдба.