Приятелството е нещо много ценно. То трудно би могло да се опише с думи. Това е едно алтруистично взаимоотношение между хората, при което няма егоизъм, няма лицемерие. Приятелството е истинско, ако не е опетнено от лъжи и интриги. Но как в нашата съвременност можем да изпитаме това дълбоко алтруистично чувство? Не сме ли станали малко или повече егоисти. Материалната зависимост, в която живеем не ни ли лишава от подобни идеализирани взаимоотношения. Истината е, че за да се адаптираме в социалната среда и да имаме добър социален статус в обществото често правим компромиси с идеалите и приемаме поведение, което би се приело добре от околните. Ние като в огледало се оглеждаме в тях и се стремим да направим най-доброто възможно впечатление. Но така ние не губим ли себе си? Не видоизменяме ли личността си? Важно е да се правят компромиси, но е важно също така да не прекаляваме с компромисите и да запазим своето аз. Поне така ще знаем, че сме сгрешили заради самите нас, а не заради другите, а и защо пък другите да са по-идеални. Всеки човек е носител, както на добродетели, така и на негативни черти. Никой не е идеален. Важно е да се стремим да бъдем добри и да бъдем себе си.