Българското общество сякаш с годините все повече се отчуждава. Българинът живее в своята черупка и се стреми да показва все по-малко от своята същност на околните. Всеобщо известен факт е, че черногледството е наша психологична черта. Някои хора твърде силно се придържат към максимата, че винаги може да бъде и по-зле, примиряват се със случващото се и спят в своя своеобразен зимен сън. Сякаш чакат някой да ги пробуди и да им каже, че е настъпила вече пролет. Добре, но сега будители няма. Сега е материалистично време и ако има будители, те са рядкост, на изчезване. Трябва да ги търсиш като игла в купа сено, като разбира се не е сигурно дали ще ги намериш. Важно е да се борим с нашето черногледство и не да чакаме някой друг да ни събуди от нашия примиренчески сън, а ние сами да усетим пролетното утро и да отворим очите и сърцата си за по-добро, за нещо ново и креативно. Важно е да започнем да съблюдаваме максимата, че винаги може да е и по-добре. Така ще увеличим своите амбиции и ще постигнем повече успехи в своя живот. От отчуждение, егоизъм, черногледство и завист няма никаква полза. Това са лоши чувства, които посети в сърцето спомагат само да израснат плевели в душата и нищо повече. Нито едно цвете на доброто не може да се появи сред плевелите на завистта и негативизма. Нека да отворим сърцата си за другите, да преодолеем тази отчужденост, която е настъпила в нашето общество и да увеличим социалния капитал в своя живот.