"Приказка за стълбата" определено е произведение, пропито с дълбока мъдрост. Важно е човек да си спомня какъв е бил, откъде е тръгнал, когато вече се намира горе на върха на стълбата и е постигнал своите материални цели в живота. Обаче често се случва, че отгоре животът долу, в началото на стълбата изглежда различен. Хората горе се големеят, гордеят се, стават нарцистично самовлюбени и потискат хората долу. Не е лесно да си в началото на стълбицата и да си онеправдан, да имаш ниски доходи и да ти дават тежка работа. Повечето хора в България обаче са точно в началото на стълбицата и със своя труженически гръб крепят хората горе на върха на стълбата, които са се изкачили и са достигнали до великолепието, лукса и богатството. Обаче, попаднали веднъж там, те забравят за страдащите от бедност обикновени хора и не им съдействат и те да се изкачат на стълбицата. Показателни са много литературни творби в това отношение. Например приказката на Андерсен "Щастливият принц". Когато е бил жив и богат и е живеел в охолство, той не е съзирал бедността и нищетата, в която са тънели хората. Когато е умрял и са направили от тялото му статуя и са го издигнали на най-високото място в града, той вижда болката, тъгата на бедните и нещастни хора. Тогава той вижда цялото това безсмислие от светската суета, лукса и привелигироваността. Докато човек живее в охолство и е на върха на стълбата той вижда всичко в розови краски и забравя за страданията на бедните. Слезе ли обаче отново долу, той като попарен вижда своята самозаблуда, която е съзерцавал отгоре. Важно е да сме земни, да се приземяваме и дори да сме високо по стълбицата да си спомняме какво е в началото, да сме по-алтруистични и добродушни.