Аз съм силно впечатлена от това предаване. То не е просто предаване за готварство, но и едно училище за борба, за развиване на волята, уменията, талантите, преодоляване на стреса. Определено участниците са много смели и борбени. Искрено им се възхищавам. Ако аз бях на тяхно място вероятно на стрес теста бих объркала много неща от притеснение. Много е хубаво да гледаш колко млади и талантливи хора има в България. Впечатление ми направи епизода вчера, когато Ву се отказа, защото не беше правил сладкиш преди. Може би, ако повече се беше борил да сгъсти крема, сега щеше да е още част от предаването. Аз много му симпатизирам. Много е благовъзпитан и с добронамерено излъчване. Жалко, че стана така наистина. И тримата участници в журито си личи, че са елитни готвачи и много опитни хора. Много са стриктни и изискват от борещите се в това състезание много, но това е важно, за да се изгради у конкуриращите се железен борбен дух. Най-лесно е човек да се предаде и да се откаже, но от отказ полза няма. Ако човек има мечта, то той трябва да я следва до край и да не се плаши от трудностите, които ще срещне по пътя. Пътят понякога е трънлив, друг път е със свежа тревица, един път вали дъжд, друг път грее слънце. Нека привлечем слънцето и да вървим по свежата тревица и да се борим в този живот, както го правят участниците в това интересно предаване.