Да бъдеш Дон Кихот не е лесна задача. Да си неразбран, да ти се присмиват, да не схващат светогледите ти. Дон Кихот според мен е просто един мечтател, който търси доброто сред лошото. Той иска да види красотата сред грозотата и понеже няма как това да стане, ако не се изпълни в мечтание, той започва да вярва в своите мечти и да обвива действителността със своите идеали. Разбира се, за повечето хора неговото поведение не кореспондира с нормалното, но това е така, защото те не искат да го разберат. Дон Кихотовци има и сега. Те живеят по тази земя и мечтаят да бъдат разбрани, да открият своите сродни души, да усетят, че не са сами.
Дон Кихот е динамична личност. Той в никакъв случай не е в стагнация и не приема примиренческия дух като нещо нормално. За него в живота трябва борба, да се отстояват ценностите и идеалите. Може би ни трябва един Дон Кихот в България. Поне ще сме сигурни, че е искрен в добрите си намерения и че няма да бъде корумпиран. На България й трябват хора с чисти сърца, с борбен дух и смели мечти.
Може би Дон Кихот е неразбран, не защото е луд, а защото ние не сме дозрели, за да го разберем?