Безспорно в историята на всеки народ има светла личност, която е емблематична и е съвкупност от добродетелите на дадения народ. За България това е Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски. Подвигът, който е направил той е велик. Безмерната му смелост и мъдрост в противовес с крепката му възраст будят възхита и благоговение. Дълбокият жизнен опит, познаването на народопсихологията, осъзнаване, че българите се нуждаят от метаморфоза по отношение на тяхното съзнание, са му помогнали да постигне своята цел, а именно да пробуди съзнанието на хората, да породи желание у тях за свобода и справедливост.
Васил Левски прави няколко обиколки из България. Посещава селата и градовете и посява семенцето на борбеността и надеждата у всеки един българин. Левски е символ на идеалистично чистото, святото, безценното. Той е светило в нашата история. Ако беше се родил в някоя голяма страна като Англия или Франция, за него вероятно целият свят щеше да знае и щеше да присъства неговия образ в множество сюжети. Но понеже се е родил в малка страна, за него основно знаем ние, българите. Левски е нашата светиня, нашият покровител, нашият ангел-пазител. В него намират израз всички качества, които са необходими за един човек да се пребори със страха на народа - мъдрост, инициативност, лудост и смелост. Той е мъдър, защото съумява да постигне общ език със своите събратя и да ги убеди да се борят. Той е инициативен, защото прави няколко обиколки, среща се с българи в безброй села и градове. Левски е смел и рискува живота си много пъти заради своята цел.