Надеждата е това пламъче в сърцето на човек, което казва има светлина, когато всички твърдят, че вред е тъмнина и нищо друго. Важно е да не губим надежда и да се борим докрай за целите си. Нека си представим, че се намираме на една гара и за миг сме се разсеяли. Влакът тръгва, а ние трябва да го хванем, защото няма друг днес. Трябва да успеем да се качим на последния вагон поне, защото ако останем на гарата това означава, че сме изгубили своята надежда и желание за успех и борба. Ако сме успели да се качим поне на последния вагон, то не е трудно да стигнем и до първия, както и в последствие и до локомотива и да започнем да управляваме своя живот като постигаме всяка своя мечта. Не е лесно да се поеме отговорност. По-лесно е да виним другите за своите неудачи. Изисква се смелост да се погледнем в огледалото и да осъзнаем, че това което сме, е защото толкова сме се постарали. Ако искаме да сме нещо повече, то ние трябва да положим много повече усилия и да поемем здраво кормилото на своя живот. Понякога ще ни се наложи да направим доста завои, друг път ще трябва да увеличим скоростта, но важното е да не спираме своя път към развитие.