И ето пак е нощ. Небето пак изпъстрено е с нощни пеперуди. Звезди огряват нощните мечти във двете ти очи. И ето пак със нощен плащ обвита е земята и вред е хладно, проветриво, дивно и красиво. Аз рея се в тъмата и с радост във душата политам аз с мечти за светли, лунни дни. Мечтая за простора, за полет сред звездния ефир. О, свят изпъстрен с лунни обаяния, с неземни страсти и очарования. Аз просто съм човек с мечти и разсъждения. Човек съм аз със свои грешки и падения. Желая аз света да опозная, да опозная аз човешката душа, която рее се в морето на сърцето и чувства и обича и в обич вярна тя се врича. Обичам аз да тичам сред нощните поля, с нозете си аз рая земен да усетя и нейде да се скрия в съня си аз чудесен и тайно да изпея за рая земен песен. Животът тук е дар, той дар е наш прекрасен. Обичайте живота, със него вий танцувайте прекрасен менует. Усмихвайте се нежно, сърдечно със душа. Бъдете вий прекрасни деца на таз земя и нека всички ние живеем в мир и сговор. Със обича да покрием, и с пъстри, алени цветя земята росно китна, посята в нищета.