Навън е пролет, а в душата зима,
животът се изнизва ден след ден,
в душата ми е зима, а вън е китна пролет,
достигнала до нас с един рефрен.
Мечтаем за простора, за нежност и за ласка
за ласка ние галим пак деня,
но вместо ласка снежинка се отронва
и в снежна приказка попада пролетта.
Къде са нашите кокичета,
обвити в белоснежни перелини
къде са нашите момичета
пропити от желание за добрини.
О, пролет нежна, пребори се ти със зимата
и нека в свежест и зеленина
да се обагри нашата душа.
И нека пролетта докосне нашите сърца
със пролетна целувка да ни поздрави
с венче от здравец да ни украси,
и с лъч надежда да ни озари,
и пак при нас да долети.
Тъгувам аз за пролетната си душа,
за месецът на радостта,
за ангелските й крила
и свежата й ведрина.
Желая аз със пролетта да покоря света.
С хвърчило ще се рея по полята,
ще тичам бодро по земята
с високо вдигната глава,
подтиквана от пролетта.
И слънчеви лъчи ще греят в моите коси,
и ангелски слова ще галят моята душа.
Сред лунна светлина ще мисля аз за нея - пролетта.
Пробужда се и моята душа и радва се от ритъма на любовта.