Много ми допада мисълта на Джулиан Барнс, която гласи, че "Литературата е... начин да общуваш с хора, които никога няма да срещнеш." Това изречение показва всъщност необятността на литературните познания и възможности. Четейки, човек може да попадне в разнообразна социална среда с различни културни порядки и навици. Литературата дава възможност на читателя да се запознае с различни образи, да ги опознае обстойно, да характеризира позитивните и негативните им черти. Литературата обогатява човешката душевност и ни дава много нравствени уроци. Особено, ако даденото литературно произведение е на историческа тематика, чрез текста човек може да се върне назад във времето и да опознае своите предшественици, които никога няма да срещне в реалния живот. Например има много произведения, в които е включен образът на Васил Иванов Кунчев, известен като Левски. Така ние читателите, четейки, което и да е от произведенията за Апостола, добиваме представа за неговото дело и цели, за неговия бит и култура. Чрез творбите, ние читателите, се срещаме индиректно с хора, които никога няма да видим. Ставаме свидетели на техните смели постъпки, попадаме на точните места в точното време, за да видим как са се случили ключови исторически събития. Чрез литературата ние опознаваме емоциите на героите и какви чувства са изпитали в съдбовен за тях момент. Литературата е едно гениолно творение на човечеството. Тя е като едно пиано, което издава музиката на душата, а буквите ка нейните клавиши, нотите са думите, които показват скрития, вътрешен свят на героите.