Вървя си аз по булеварда с високо вдигната глава и вътрешно си тананикам малка песничка сега. А песничката лекокрила лети от моите уста и аз със песнопойна сила създавам чудни словесни чудеса. Вървя си аз свободно, а душата ми със песента лети. Не иска тя да бъде просто земност, ореолът от нашите мечти. Аз радвам се, усмихвам се в захлас във този тук вечерен час. Обичам да живея аз в сюжет на песен и радостта да ми е вред другар. Обичам да летя високо в мечтите си до някой морски фар. Мечтая аз за свобода, за радост и за лунна светлина. Живея си щастливо във мечта, а раят ме докосва в тишина. Ей тук е хубаво да се пътува и да се срещат пъстроцветни пеперуди. Аз тайничко си се надявам природата тук милостива със радост вред да ме дари. Животът е сълза и смях. Животът радост е и мъничко тъга. Животът болка е от вечна самота. Но аз обичам го живота много и да живея с песен и да се рея сред природна красота. Да, аз мечтая във съня, мечтая и в живота и в болка и тъга. Копнея за мига във който слънце ще огрее моята душа и надежда ще пробие в мене смелостта.