Аз вървя по улицата и търся доброто. Вървя бавно, а слънцето усмихнато ме поглежда. Аз вървя самотно по плажа и вдишвам с пълни шепи от морския бриз. Аз вървя и търся доброто, доброто в човека. Аз съм търсач на добро. Аз не търся злато или пари, а само една доброта. Но къде е тя? Изгубила ли се е в нашите кътчета на душата или просто ние сме забравили за нея? Да, тя е някъде там, заключена в нашите сърца. Понякога дори си мислим, че е изчезнала от нас, но не - тя е там самотна и ни чака да я повикаме и да я отключим от нашите сърца и да я пуснем на свобода и да цъфтят нейните усмихнати цветя. Замисляли ли сме се колко много добрини сме пропуснали да направим, колко много усмивки сме можели да нарисуваме по лицата на другите с нашите ненаправени жестове?! Нима е толкова трудно да бъдем добри и да помагаме? Какво толкова трудно има в това да създаваме добрини? От това няма нищо по-лесно, да бъдем бели и чисти и да даряваме на другите от своята доброта. Ако всеки един от нас направи по едно добро нещо днес, представяте ли си колко милиарда добрини ще бъдат създадени само в един единствен ден, а годината има 365 дни. Ако умножим полученото число по 365 вече ще им изгубим бройката. Може би дори не е създадено толкова голямо число, за да опише добрините, които можем да създадем. Нека да бъдем добри, милостиви и отзивчиви и да правим другите хора истински щастливи!