Имало едно време едно малко дете, което се притеснявало, че не си е научило добре урока по литература. То срещнало един мъдрец по пътя за училище. Мъдрецът го попитам защо е толкова много притеснено, а детето му отвърнало, че не си е научило добре урока и може би ще получи слаба оценка и вкъщи после ще му се карат, че не се е постарало достатъчно. Тогава мъдрецът му се усмихнал и тихо му казал, че не е важно дали един урок е наизустен, а поуката която можем да си вземем от дадения урок и дали той има някакво приложение в живота. Най-важен е урокът на живота и да се научим да преодоляваме драмите и премеждията, които са ни писани да преживеем. Детето го слушало в захлас, но понеже било малко не можело да осмисли достатъчно думите му. Но минали години. То пораснало и разбрало, че именно това е най-важното да научим урока на живота, но дори когато си мислим, че сме си научили урока, животът ни показва колко много още имаме да учим. Никой не може да научи урока на живота, но всеки може да се опита да се учи по този урок. Няма научени, но е важно да не си на 100% недоучен. Важното е да се учим от урока на живота. Този урок е безкраен. Той няма начало или край. Той е един вечен кръговрат.