И ще дойде ден, ден първи ... И ще бъдем ние с теб щастливи заедно отново. И ще грейне пак на небосвода нашата звезда като в приказка една. И звездите ще ни гледат как усмихваме се ние двама с теб сред нощната тъма. И ще дойде ден във който пролетта при нас ще долети и ще победи зимата, която е обзела нашите души. Да, ще дойде ден, ден първи, когато ще се гледаме отново без страх и притеснение, когато всичко ще сме си простили и ще се пробудят нашите сърца за нов живот. Но сега е твърде късно. Трябва да извървим своя път сами и да не минаваме от един и същи бряг на реката. Нека в сърцата ни звучи песента на любовта и да се гледаме от двата бряга на реката тайно без да знаем. И нека лунната светлина бъде единствен свидетел на нашата любов. Всичко нека в тайнственост да е покрито и да има енигматичност до този ден, в който ще се погледнем с погледи открити и ще си кажем истината без страх или драма, без омраза, без тъга. Някой ден това ще се случи и ще бъде много хубав този миг, в който прошката ще надделее и ще грейне любовта отново в нашите сърца.