Когато си на върха, когато си преуспял, когато имаш пари много хора те търсят и ти се пишат на приятели. Много хора засвидетелстват своята почит към теб. Но, когато си сам на дъното на пъкъла, когато тънеш в нищета, малцина си спомнят за теб, дори по-малко хора от пръстите на едната ръка и именно тези хора са истинските ти приятели, тези които са искрени и честни към теб, тези които не те ласкаят никога и ти казват истината в очите без страх, че ще те загубят. Пожелавам ви повече такива истински приятели и по-малко ласкатели, които сипят думи сладки като мед, а в душата са като ябълката. Гледаш я отвън красива, а отвътре е червива. Вътрешността е важна, а не външността. Чувствата, мислите и действията са важни, а не празноглавите думи, изказани без искреност. Всеки обича да го харесват, да го ласкаят и дори в един момент човек си вярва, че в действителност е много велик и преуспял и в един миг всичко се променя и той пада отвисоко, а отвисоко най-болезнено се пада. Ако си на по-ниско и падането не боли и възстановяването е лесно, но когато си на върха и паднеш от там директно на дъното душата ти наистина скърби и страда, защото е болезнено да свалиш розовите очила и да видиш пред себе си действителността.