Човешкото доверие е толкова крехко нещо и толкова лесно се разрушава, че просто не е истина. В един миг, граденото с години рухва и ти се питаш пясъчен мост ли е бил построен, че толкова бързо е изчезнал. Доверието трябва да се пази, да се подхранва с взаимност, добродетелност и чистосърдечност. Доверието може да се създаде само, ако вирее искреност и толерантност. Егоизмът, прикритостта, перфидността, арогантността и подлостта съсипват доверието. Те му действат като отрова и го унищожават и в повечето случаи необратимо. Дори и човек да иска да си възвърне вярата в някого, спомняйки си за предателството, прикритостта и лъжата, просто това не може да се случи. Доверието е нежна материя. С нея трябва да се подхожда предпазливо и внимателно. То е като кристална чаша, която е лесно чуплива, но докато успеем да я съхраним, е много стилна и бляскава. Добрите дела го поддържат и подхранват. Цветето на доверието добива стабилни корени, когато се полива с водата на доброто. Ако има задкулисност то листата му бързо се попарват като че ли са сред някаква слана и увяхват след това. Аз обичам да вярвам в някого, да имам доверие, но често преживявам предателства. Не се изкарвам жертва. Знам, че за предателството са виновни две страни - активната, която предава и пасивната, която позволява да бъде предадена. Важно е да не позволяваме да бъдем предадени и да не се изпълваме с тъга и разочарование поради разрушеното доверие.