България е моята родина, моят пристан, моето убежище. България е родното ми място. Това е мястото, където се чувствам цяла, аз съм себе си, не се чувствам на чуждо място. България е моето пристанище, на което се връщам сред преживените пътувания. България е моят повик на сърцето, моята носталгия, която винаги ме връща тук. Обичта ми към родината е наистина голяма.
Да, ние живеем в години на преход. Заплатите тук са малки. Хората се трудят неуморно, за да припечелят някой лев. Борбата за хляба понякога е безмилостно жестока. Бедността тук е налице, но в България има и толкова много позитиви, за които не трябва да си затваряме очите. България притежава уникална природа. Имаме такива широка поля, китни гори, високи планини, пенливи реки, бистри като сълза езера. България е приказно място. Това е родината на кралицата на цветята - розата. България е специално място. Пленителната природа е един от главните й приоритети, с които тя привлича туристите и приласкава своите синове и дъщери.
България е страна и с богата история. Ние сме дали кирилицата на Европа. Руснаците от нас са взели азбуката. Ние имаме личности като Ботев и Левски, които са емблематични образи в исторически аспект. Родината ни наистина е малка по размери, но в нея пулсира сърцето на волния български народ, народ, който се бори, който обича и който благоговее пред своята родина.