Понякога в живота е твърде късно. Оглеждаш се и просто виждаш, че вратата пред теб е безвъзвратно залостена. Чакаш, почукваш, но тя вече не се отваря и тогава осъзнаваш, че никога няма да се отвори. Тъжно ти е, плаче ти се, осъзнаваш своята самота, но нищо не може да се промени. Просто няма вече изход. Примиряваш се със ситуацията. Приемаш реалността и просто продължаваш напред и само напред и нагоре. В този живот няма време за компромиси, няма време за излишно чакане, трябва действие, борба и постоянство, за да се постигне нещо, колкото и малко да е то. Ако искаме да сме щастливи, то ние първо трябва да повярваме, че заслужаваме да се чувстваме щастливи и постоянно да си създаваме поводи за щастие. Няма смисъл да се взираме в миналото, където вратата за нас е залостена. Миналото не се връща. Нищо не може да се промени, но бъдещето може да бъде различно. Важно е човек да нарисува нова врата, да я постави в точния момент и на точното място, за да може тя да се отвори пред него и да преживее нови, хубави моменти, които да дарят сърцето му с пълнота и щастие. Когато това се случи, човек осъзнава, че сам може да сътвори една по-красива реалност чрез промяна на начина си на мислене в по-добра посока.