Има поговорка, която гласи, че "Не бива да съдим за съдържанието на книгата по нейната корица". Аз напълно споделям това мнение, защото външността е едно нещо, докато вътрешността е нещо коренно различно. Често външността лъже. Привлекателната външност интуитивно се възприема от човек като привлекателна вътрешност, но вътрешността, качествата на един човек се опознават с времето постепенно. Понякога са нужни години, за да бъде опознат един човек. Най-важна е вътрешността, защото тя не остарява. Външността се променя. Красотата остарява, но сърцето и душата си остават вечно млади. Има и една поговорка, която гласи, че "Вълкът козината си мени, но нрава си не". Това е напълно вярно. Човек може да изглежда безупречно, но ако няма благ нрав това не променя нищо. Добротата не се вижда, тя само може да се усети със сърцето. Колкото и да искаме с външност да компенсираме липсата на добра вътрешност, това няма как да ни се получи, защото вътрешността може да бъде крита, но не вечно. Чрез действията и постъпките на един човек може да се съди за неговите добродетели и негативи. Понякога с думите си човек играе роля и се представя за по-добър, отколкото е. Друг път по-скромен човек пести думите си, но когато става въпрос да действа и да помогне е винаги насреща. Просто нещата са много комплецирани. Човешката природа е една необятна тема. Човешкото сърце поема толкова много емоции и чувства, че до този момент не е измислена наука или технически апарат, който да измерва искреността и добродетелите, които човек носи в сърцето си. Едва ли и някога такова нещо ще бъде измислено. Начинът за опознаване е само един и той е влагане на много време и търпение.