Прибирам се вкъщи. В настроение съм. Навън времето е хубаво. Слънцето пече и гали със своите лъчи моето лице. Сърцето ми се радва и започва да пее. В такова добро настроение аз пускам телевизора, за да гледам новините и да се осведомя за това какво се случва тук и по света. Но какво да видя. Дават само пошли неща. Усещам как се изпълвам със стрес и негативни чувства. Нищо добро не чувам. В своето желание да остана позитивна аз изгасям телевизора. Обличам си анцуга и отивам да тичам в парка, сякаш опитвайки се да се отърся от цялата пошлост и негативна енергия, с която ни заливат медиите, но всъщност те ли са виновни или просто такава е действителността. Всичко ли е толкова лошо и пошло? Няма ли повече хубави неща на този свят? Защо не почваме с доброта, за да ставаме по-добри. Като се говорят само лоши неща на кого помагаме, на кого вдъхваме надежда за успех. Е, да, вие ще кажете, че съм мечтател, че може би разсъждавам наивно, но аз мечтая като се върна и включа телевизора да чуя и по някоя хубава новина, която да ме зарадва, за да видя, че съм постъпила добре, че съм останала тук, в своята скъпа родина. Имам нужда да чуя някаква добра новина, а не само тази негативност, която сякаш струи отвсякъде.