21-ви век е. Това е време на меркантилността, на борбата за пари. На пръв поглед си имаме всичко. Живеем в мирно време. Децата ни вече не ги вземат в казармата. Не ни стигат парите, но си имаме мобилни телефони. Разстоянията не са проблем за нас. Можем да отидем да работим, където си пожелаем. Дори не ни е нужна виза за повечето европейски държави, тъй като сме член на Европейския съюз. Не живеем в бедност като миналите поколения. Нямаме пари, наистина, но пък си имаме компютри и можем да опознаем целия свят.
Това е 21-ви век погледнат повърхностно и животът в България. Но, ако се вгледаме по-задълбочено, ще видим недостатъците му и нещата, които ни правят нещастни.
Първо, ние вече нямаме собствена земя. Болшинството са продали земята на предците си на непознати хора, в повечето случаи на небългарски граждани.
Второ, момчетата не ходят в казармата и заради това не са смели и не могат да поемат отговорност. Това, което в миналото е калявало характера на силния пол в днешно време го няма. Истината е, че и момчетата страдат от това, че няма казарма, защото няма как да калят своя характер. Казармата взема две години от живота, но дава много повече на човек. В нея човек израства и се учи на дисциплина. Това според мен е голям недостатък на нашето време.
Трето, от нашата борба да спечелим пари за поредния скъп телефон, ние нямаме време за децата си. Те израстват без нас. Те израстват на улицата, която често пъти е безпощадна за тях. Според мен семейството е винаги преди меркантилните желания, но ссъм все повече свидетел на противоположното.
21-ви век е мобилен век, да, това е хубаво, но ние дали сме мобилни или сме зависими и поставени в константно положение от нуждата ни да се борим да спечелим поредната стотинка. Ние сме робове на парите и пропускаме щастието от малките неща. Сигурно за повечето хора тези думи звучат клиширано и някак наивно за време, в което само парите са от значение, но може би е време да се позамислим за своята духовност и защо сърцата ни са празни...