Доверието е толкова ценно нещо. То може да изгради върхове там, където има долини и падини, да създаде силна връзка и да приобщи хората. Доверието е тънка нишка, която дава сили и осмисля живота. Доверието е безценен дар, който се печели с години, а се руши за миг.
Враговете на доверието са лъжата, измамата, пресметливостта, предателството, изневярата. Съмнението е като сол в рана. Появи ли се съмнение се появява и недоверие. Как да вярваме, когато ни лъжат и предават? Как да продължим да имаме доверие? Нима трябва да си мълчим и да се правим, че нищо не се е случило? Не, първо, за да се справим с недоверието трябва да сме честни. Трябва да сме открити и искрени и да заявим, че знаем истината и да не позволяваме повече да ни лъжат. Колкото и сурова да е истината със сигурност е по-добре да се казва истината, отколкото да се живеем в лъжа. Без доверие и вяра нищо не е истинско и нищо няма смисъл. За да има доверие, то трябва да се подхранва всеки ден с уважение, толерантност, искреност, добронамереност. Доверието е двустранен процес. Не може само едната страна да проявява доверие. За доверието са нужни две души, два свята, които да споделят една истина.