Спомените понякога са такова красиво нещо, което ни крепи и ни дава сили да продължим напред. Тогава, когато в душата ни е тъмно, а сърцето ни е сякаш заключено и пропито с огорчение, се появяват красивите спомени, които ни дават сили да продължим напред и да вярваме в постигането на своите мечти. Спомените са това нещо, което никой не може да ни отнеме. Те са наше безценно богатство и наш пристан на щастие. Спомените за светлите дни и мигове, за отминалата любов са прекрасно нещо. Те ни дават сили, те ни показват какво е било и ни подсказват, че може отново нещата да са наред. Спомените за мен са нещо много ценно.
И така, вървейки по алеята в близост до река Дунав, аз виждам двама души, хванати за ръце, щастливи, обичащи се, не искащи да се разделят никога. Толкова е красиво да се виждат такива прекрасни неща. Дунавските води се леят бавно, водата е толкова чиста и прозрачна. Небето е светло, няма и следа от облаче. Млади хора си правят снимки и се радват на живота. В техните души няма меркантилност, вярват, че мечтите им ще се сбъднат. Вярват в любовта и за тях всичко е възможно. Толкова е леко това чувство, такова благоговение човек изпитва да се разхожда покрай реката и да си спомня за красивите мигове от своя живот.