В света хората са еднакви, с еднакви мечти и надежди, но има едно разделение от веки веков и това е, че светът се дели на богати и бедни. Светът на богатите няма нищо общо със света на бедните. Богатите си мечтаят за нови материални придобивки, те са много претенциозни, не се задоволяват лесно с нищо. Богатите само изискват. Само се оплакват, че не им стигат парите, но иначе правят ремонти, ходят по чужбина. Лесно е да си богат и да не познаваш света на бедните. Лесно е да вземаш заплата от 2000 лева и да се оплакваш колко скъпа ти е екскурзията. За мен тези истории са просто трагикомични. Богатите не познават мъките на бедния човек за насъщния. Богатите не познават света на бедните.
Бедният човек в България се труди като вол по цял ден. Той печели заплата не повече от 400 лева. От него се очаква да плаща да данъци, да издържа деца, семейство. Много е лесно за един богаташ да предложи на един беден човек да отиде с него на екскурзия в чужбина и после да се оплаква защо бедният е отказал. Бедният човек трябва да мисли за изплащането на поредния си кредит, да си плати данъците, да купи храна. Него екскурзии не го интересуват, той не проявява глезотии и капризи. Той е низвергнат, отритнат, потиснат. Никой не обича бедния човек. Всеки изисква от него, всеки му възлага задачи, но какво ли е в душата на бедния човек. Лесно е на богатия да проявява претенции, но едва ли дълго би издържал на трудностите, на които е свикнал бедния човек.