Има една мисъл, която гласи, че любовта прощава всичко, ако е истинска любов. Това е вярно. Ако има истинска любов, има и прошка. Ако има истинска любов, има и разбирателство. Ако има истинска любов, има и желание за взаимност, доверие, искреност.
Всички сме хора и допускаме грешки. Няма безгрешни. Всеки в определен момент е поставен на кръстопът дали да поеме по правилния път или не. Няма как поне веднъж човек да не се излъже и да поеме по грешния. И тогава ако не простим и не подадем ръка, ние няма да помогнем на този човек да поемем по правилния път отново. Но не е само това, проявявайки гордост и егоизъм ние ще го отчуждим от себе си. Любовта затова е любов и силата и е безмерна. Истинската любов идва трудно, мъчително, но ако е наистина истинска, то тя не си отива никога. Тя остава дълбоко в човешката душа. Човек обича истински, когато съумее да се научи да прощава. Ако ние допуснем грешка, ще помолим за прошка. Ако ние простим и на нас ще ни бъде простено. Важно е човек да се бори и да отстоява ценностите си. Ценностите са тези неща, които красят ореола на човек и никой не може да му ги отнеме. Ценностите единствено човек може да ги изгуби като ги подцени и ги потъпче сам, но е важно това никога да не се случва, защото те са обаянието, което ни прави по-добри и ни дава силата да прощаваме.