Приятелството – това е един от най-ценните диаманти в света с неповторим блясък.То не се продава по магазините и няма цена.Приятелското чувство извира от сърцето и е искрен израз на доброжелателство, взаимопомощ, великодушие, доброта и толерантност.За да спечелим истински приятели, е необходимо да съблюдаваме следните основни принципи: винаги да бъдем усмихнати, да показваме веселия си нрав, чувството си за хумор; никога да не отправяме критики, защото по този начин рискуваме да засегнем нечие достойнство;винаги трябва да изслушваме другите, да показваме искрената си заинтересованост към тях; да бъдем толерантни;винаги да ги подкрепяме и никога да не предаваме доверието им.. Не трябва да критикуваме хората, а напротив – да се стремим да ги разбираме.Необходимо е да се търси първопричината, обуславяща дадено поведение и едва, когато я открием ще имаме възможност да опознаем светогледа, възприятията, целите и желанията на дадения човек.Критиката поражда негативни мисли и чувства.Тя е един от най-сигурните пътища, по които човек може да спечели неприятел за цял живот.Критиката е безполезна.Чрез нея не може да се постигне единодушие по даден проблем.Критикувайки, ние засягаме гордостта на този, към когото е отправена забележката.Естествената реакция в този случай е съответния човека да започне да защитава наранената си гордост.Това е началото на спор, при който не може да се постигне единогласие.Човека, към когото е отправена критиката не успява да осъзнае грешките си и започва да търси оправдание за тях.Така и двамата се стремят спорейки да отстояват правотата си.Никой от тях не се опитва хипотетично да се постави на мястото на другия с цел да разбере неговите възгледи.Невъзможността да се постигне консенсус може понякога да доведе до сериозни неприятности.Показателни са думите на видния психолог Ханс Селие: „Колкото силно жадуваме за одобрение, толкова се и ужасяваме от неодобрението.” Несъмнено има по-добри начини да убедиш човек в правотата си, без да засягаш достойнството и гордостта му.Чрез отправяне на упреци не се постига желания резултат. Ние трябва да се опитаме да бъдем по-дружелюбни и уважителни, и да не се изпълваме с песимизъм и негативизъм.Ако се постараем дори и в най-трудната ситуация да открием искрица надежда, която да стопли сърцата ни, то несъмнено сме направили първата крачка по пътя към успеха.Позитивното мислене е в основата на всяка победа.Ако се абстрахираме от мисълта да критикуваме околните и осъзнаем, че вечното неудовлетворение причинява единствено болка и огорчение.Погрешно е човек да изтъква само негативите и да ги поставя на преден план пред позитивите. Ако вместо да критикуваме хората се опитаме да си представим защо постъпват по даден начин, ще разберем гледната им точка, което ще породи у нас съчувствие, а не негодувание.