Начинът, по който човек възприема действителността се проявява най-ярко чрез неговите емоции и чувства. Те са своеобразно отражение на вътрешните му, душевни състояния и съпреживявания. Многообразните дразнения, провокирани от околната среда, които пряко действат върху нервната система на човека, провокират у него различни чувства, така че той не успява да остане апатичен и равнодушен към случващите се около него събития. Така той започва да изпитва най-разнообразни чувства на тревога, болка, тъга, мъка, радост, щастие, удовлетворение, удоволствие, възхищение и др. Съществуват много обяснения за природата на чувствата. Редица учени са се опитали да я дефинират. Съществуват разнообразни обяснения за появата на чувствата. Според Чарлз Дарвин и Мак Даугал чувствата са „обратната страна на инстинкта”, или „неудал се инстинкт”. В този смисъл инстинктът за самосъхранение се изразява чрез чувството на страх т.е. страхът е провокиран от нашият инстинкт за оцеляване. Инстинктът за размножаване намира отражение в чувството на любов. Основната идея при дефинирането на природата на чувствата при Чарлз Дарвин и Мак Даугал е, че „всички емоции възникват като реакция на организма за задоволяване или незадоволяване на биологични потребности”. В резултат на това човек започва да изпитва чувство на умора, когато има нужда от почивка. Нуждата от храна и вода са първопричината за чувството на глад и жажда. Въз основа на интерпретацията на Дарвин и Даугал относно природата на чувствата ние стигаме до извода, че според тях чувствата на човека са сведени само до органични преживявания, предизвикани от протичането на жизнените процеси. Съгласно тяхното учение за чувствата между емоциите на хората и животните няма принципна разлика. В този смисъл тази теория има е носител на съответните недостатъци, тъй като има съществена качествена разлика между чувствата на хората и животните. Възприемането им като еквивалентни е погрешно схващане. Днешните представители на тази теория, която е наречена биологизаторска изказват твърдението, че малките деца могат да преживяват само прости органични чувства. Според тях единствено и само под влиянието на възпитанието чувствата на децата се социализират до известна степен като естествените им нужди не изчезват.