Съществителното име изпълнява важна роля в строежа на изречението. То може да бъде употребено, както в службата на подлог, така и на допълнение, обстоятелство, определение, сказуемно определение, приложение и да влиза в най-разнообразни смислови връзки с другите думи в изречението. Например : „Баба Гюра, Хаджийката, седеше сгушена в кюшето”. Тук употребените съществителни имена изпълняват следните роли: думата баба е приложение към подлога който в този случай е съществителното собствено име Гюра, титлата Хаджийката също е приложение към подлога в това изречение, лексемата кюшето изпълнява службата на обстоятелствено пояснение за място. Този пример доказва, че съществителното име може да изпълнява, както ролята на главна част в състава на изречението, така и на второстепенна, служейки за пояснение, както на сказуемото, така и на подлога. Синтактичните отношения и смисловите връзки на съществителните в изречението са твърде разнообразни и въпросът за тяхното изразяване е един от основните проблеми в граматичната структура на езика.
В различните езици съществуват два основни начина на изразяване на синтактичните отношения и смисловите връзки на съществителните имена в изречението. В езици като старобългарски, полски, руски, чешки съществителното име приема различни падежни форми за изразяване на своите синтактични и смислови връзки в изречението. Например: „ Иван пришел.”, „Анна сестра Ивана.”, „Анна дает Ивану учебник.”, „Анна встретила Ивана.”, „Анна гордиться Иваном.” Службата на падежните форми тук е двояка. От една страна те служат като показатели на синтактичните връзки на съществителните имена като части на изречението изобщо. Формата Иван показва, че това съществително се явява подлог спрямо сказуемото пришел. Формата Ивана показва, че същото съществително се явява пряко допълнение към сказуемото встретила. Формите Ивану и Иваном показват, че съществителното име е непряко допълнение към сказуемото дает, гордиться. В изречението „Анна сестра Ивана” съществителното Ивана играе ролята на определение спрямо съществителното сестра (сестра Ивана). По този начин синтактичната служба на съществителното в изречението се отразява в неговата морфологична форма. Това се случва при синтетичните езици, какъвто е и руският.