Съвременният български език е аналитичен. В своето развитие той е претърпял коренна промяна на граматичния си строеж и от синтетичен той е преминал към аналитичния тип езици. Аналитизмът на съвременния български език се изразява в загуба на старото именно склонение и вместо седемте падежни форми в старобългарския днес се употребява по една форма за единствено и множествено число в съчетание с различни предлози. При местоименията са запазени някои падежни форми, което показва връзката с предходното състояние. Старият инфинитив се изразява чрез частицата да + лична глаголна форма за сегашно време. Старите синтетични форми за сравнение на прилагателните и наречията са заменени с аналитични форми посредством частицата по- (по-голям). Бъдеще време не се изразява чрез свършен вид на глаголите от сегашно време, а с помощта на частицата ще + формите за сегашно време. В съвременния български език съществуват и специални глаголни форми за предаване на несвидетелски текст. Спрежението на глаголите също се отличава с някои иновации, както и образуването на множествено число на едносрични съществителни имена. Тази особеност е характерна, както за българския, така и за сръбския език.
В глаголната система на старобългарския език е имало инфинитив (неопределително наклонение) и супин (достигателно наклонение). Инфинитивът е имал за цел да изразява глаголното действие, неопределено по лице, число и време. Супинът е изпълнявал същата роля. Отликата между тях се е състояла в това, че супинът се е употребявал само след глаголи, означаващи движение като е показвал целта на движението. В съвременния български език се употребяват аналитични конструкции, състоящи се от да+лична глаголна форма (verbum finitum). Например: „Иди да ловиш риба.”; „Започнаха да работят по проекта.” и др.