За да се справим с детската агресията трябва да реагираме веднага. Безполезно е да чакаме детето да извърши определена агресивна постъпка например за трети път и едва тогава да кажем „стига”. Най-добре е всеки път да му даваме ясно да разбере, че прави нещо лошо. Най-добре е да отстраним детето от ситуацията за кратко на друго място – да поседи 3-4 минути мирно. Това е достатъчно за едно дете да осъзнае, че поведението му причинява негативни последици. Например, ако е ударило братчето си е удачно да постъпим по този начин. Независимо колко сме ядосани, не трябва да се опитваме да крещим на детето или да го удряме или пък да му казваме, че е лошо. Вместо да го накараме да промени поведението си, по този начин ние ще постигнем точно обратната реакция – то може да си помисли, че вербалната и физическа агресия са начинът на поведение, когато човек е ядосан, което е напълно погрешно. Вместо да реагираме агресивно, ние ще му дадем добър пример като се контролираме, не му крещим и спокойно отстраним детето от спорната ситуация. Трябва да оставим детето да се успокои, а после да обсъдим с него какво точно се е случило, да анализираме ситуацията с цел да разрешим проблема. Най-подходящото време за това е, когато то се е укротило и преди да е забравило какво точно се е случило. Идеалния случай за това е между половин и един час след неприятната случка. Необходимо е да го попитаме каква е била причината за избухването и едва след като разберем защо то е реагирало по съответния начин да му обясним, че е нормално да се ядосаш понякога, че това се случва и при възрастните и е напълно нормална психическа реакция. Но важното в този случай е да му обясним, че не е правилен начинът, по който то показва, че е ядосано. Например то може да преодолее гнева като рита топка или пък като удря по възглавницата или пък да намери възрастен, който да посредничи в спора между него и братчето му или пък просто да изкаже гласно чувствата си : „Много съм ти ядосан, че ми взе пастела.” Сега е подходяща ситуация да научим детето да се отдалечава от вбесяваща ситуация или хора, докато измисли по-подходящ начин да отговори, отколкото да размахва юмруци. Можем да помогнем на детето в тази област като например четем заедно книжки на тази тема. Подходяща е книжката за костенурчето Франклин, което „иска да командва в игрите”. Ако агресивността на детето доведе до повреждане на чужди неща или до бъркотия, детето трябва да помогне това да се оправи. То може например да залепи счупена играчка, да събере бисквитите или кубчетата, които е разхвърляло в гнева си. Не трябва обаче да формулираме това като наказание, а само като естествено следствие от гневна постъпка. Всеки трябва да го направи, ако е счупил нещо. Също е важно да се уверим, че детето е наясно, че трябва да каже „извинявай”, когато премине границата. – дори, ако трябва да го заведете за ръка до засегнатата страна и да го кажете вместо него. Извинението на детето може първоначално да звучи неискрено, но урокът ще намери почва у него. Вместо да обръщаме внимание на детето само, когато се държи лошо, трябва да се опитаме да му докажем, че го забелязваме и когато се държи добре – например, когато моли да си поиграе на компютърната игра, а не грабва направо мишката, или когато отстъпва люлката на чакащо дете. Необходимо е да му кажем колко много се гордеем с него. Трябва да му покажем, че самоконтролът и мирното решаване на конфликти са по-удовлетворяващи и дават по-добри резултати, отколкото блъскането на деца. Можем да сложим например специален календар на хладилника или на стената в детската стая и да награждаваме детето с пъстър стикер, когато е съумяло да се сдържа