Агресивността е акт, който компенсира самотата на децата. А и по-голямата част от филмите по телевизията и видеотеките са заредени с насилие. Тъй като децата нямат модела на поведение на възрастните, те копират това насилие. Две са причините, поради които децата в днешно време са загубили контакта със своите родители. Едната част от родителите са много объркани, защото се стремят да оцелеят финансово, а другата част от родителите работят много и нямат физическата възможност да обърнат внимание на децата си. Най-леката степен на агресия при децата е словесната агресия. В разговорите на децата всяка втора дума е нецензурна. Те използват и заплахи. В някои от заплахите не внасят смисъл, но понякога тези заплахи могат да се превърнат в реалност. Другият начин на агресия е разрешаването на всички конфликти между тях с побой. На три години детето, опознавайки околния свят, влиза в нов важен етап – започва да рисува човечета. Точка-точка-запетайка, тире-минус-обиколка…Едно кръгче за глава, после овал за тяло и ръце, крака – тези рисунки говорят за едно нормално, уравновесено възприемане на хората около него. Ако липсва някаква част от тялото, значи детето е преживяло някаква травма или е било подложено на телесно наказание. Рисувайки своето семейство, детето като правило много точно определя мястото на всеки член от семейството, приписвайки му персонални, присъщи само нему качества. Наличието на допълнителни детайли отразява особената любов, привързаност на детето към някои от близките. Ако детето рисува човека с отпуснати ръце, свити юмручета, това говори за песимистичната му нагласа, а понякога дори за агресивност. И обратно, ако ръцете на хората на рисунката са вдигнати нагоре или всички членове на семейството са хванати за ръце, това е знак за положителна нагласа на детето, за дете, сигурно в бъдещето на своето семейство. На 4-5 години децата често рисуват вътрешни органи. В детската психология това се нарича принцип на прозрачност. До 7-8 годишна възраст това е нормално. По-късно – отново е сигнал за аномалия, психологическа или физическа травма, възпрепятстваща адекватното възприятие на външния и въображаемия свят, знак за подсъзнателно желание или страх. Условно листът в детската рисунка може да се раздели на две вертикални зони – дясна и лява. Всяка от тях носи своя смисъл. Дясната – екстравертната – обозначава връзката на детето с бащата и представата за бъдещето. Лявата – интровертната – разказва за преживяното, за привързаността на детето към неговия дом и преди всичко към майката. Може също така да бъде свързана с някой, който има авторитет пред детето или нещо, което оказва влияние върху него. Горната част на рисунката е свързана с дейността на детето в интелектуален план, а долната с материалния свят. Децата често рисуват своя баща голям и силен, който стои сигурно върху нарисувания под в къщата или на земята. Това означава, че децата асоциират именно бащите с материалната власт вкъщи. Увереното, уравновесено дете концентрира рисунката в центъра на листа. Рисунките на онези деца, които имат проблеми във взаимоотношенията с връстниците си и в осъзнаването на собственото „аз”, са разположени върху целия лист. Щастливото, уверено в себе си дете рисува с плътни, отчетливи линии. Нерешителното дете, обратно, избира не много ярки цветове и рисува едва-едва, докосвайки листа и затова рисунката му най-често е бледа, неизразителна. Такова дете не иска да привлича вниманието върху себе си. Агресивното дете често без да иска чупи моливите или бързо изписва флумастера. Детето с мек характер използва много вълнообразни линии. Децата с волеви характер, бъдещите реалисти, предпочитат да рисуват с прави линии и точни ъгли, по-рядко използват кръгчета и овални форми.