Няма по-пленителна добродетел от смирението. То е източник на всички благословения, корен на всички добрини, майка на всички добродетели. И въпреки всички тия свои високи качества, то се крие, подобно на ухайната теменужка, в китните храсти на другите добродетели, като че то само нищо не представлява и никакви заслуги няма. Ако гордостта е подобна на високите голи и безплодни планински скали, смирението е като някоя тиха китна градина или като равна тучна нива, разляла се надалеч из низината. По височините нищо не се ражда. Там е вечен хлад. В долините зреят сладките плодове и житните храни. Св. Йоан Златоуст оприличава гордите човеци на високи и сухи върхове, смирените – на дълбоки низини, а Божията благодат – на водата. Както водата тече надолу, избягва високите хълмове и търси да се излее там, дето е най-ниско, тъй и Божията благодат отбягва горделивите и се излива над смирените души. Смирението е благодатен лъч, идещ от рая. А какви небесни промени стават с душата, когато в нея проникне лъчът на благодатта. Доскоро тънеща в мрака на греховната нощ, тя се пробужда. Светлина я облива. И в тая светлина смиреният човек започва да вижда своите грехове и се залавя да ги очисти, тогава когато преди тая благодатна светлина всичко у него му се е виждало в пълен порядък. Това е много естествено: само при божествено озарение човек може да види всичката своя греховност. В тъмната стаичка въздухът не изглежда прашен, а всякога чист и свеж. Но когато слънчевият лъч проникне в стаичката, изведнъж се вижда, колко прах лети из нея. Тъй смирението става причина да види човек своята окаяност и да се заеме със своето изправление. То чисти сърцето от разните пороци и обкичва душата с цветята на божествените добродетели. Тъй то поражда полека-лека всички добрини, като самичко остава винаги в сянка, защото такова е неговото свойство – да не се показва, да не търпи човешка прослава. То е като корените на дърветата – дава отвън чудни плодове, но само остава скрито дълбоко в недрата на земята. Ако корените излязат над пръстта, за да бъдат видени, плодове няма да има вече, и цялото дърво ще изсъхне. Тъй е и със смирението. Ако то почне да се показва, добродетелите ще изчезнат и човекът ще погине духовно.