Детството е най-красивото цвете в живота на човек. Когато той е дете всичко изглежда розово и лесно постижимо. Всяка мечта е реална и няма нищо невъзможно. Ти си щастлив. По цял ден пееш, смееш се и се забавляваш. Детството е неповторим дар, който за жалост изчезва бързо и никога не се връща отново.
Докато сме малки ние искаме да станем големи и да пораснем, за да сме независими и да сме господари на собствения си живот. Но колко всъщност наивно звучи това. Тогава сме твърде малки, за да разберем колко отговорности ни чакат и с колко трудности ще трябва тепърва да се преборим. Когато станем големи осъзнаваме, че детството е бил нашият своеобразен златен век, когато всичко е било светло и невинно. Тогава обаче вече нашето детство си е отишло и сме станали зрели хора, които имат много задължения, трябва да ходят на работа, да печелят пари, да хранят семейството си.
А когато сме деца от нас просто се иска да сме здрави, да слушаме, да не палуваме много и само толкова. Имаме свободно време. Всичко изглежда безгрижно и красиво.
Само да можеше да си върна детството, но уви ... то безвъзвратно си отиде...Колкото и да се стремя да си го върна, то единствено ще остане в моите красиви спомени.