Приказките на Оскар Уайлд се превръщат в литературни творби, отразяващи вечните човешки ценности през призмата на полезрението на автора. Оригиналността и авангардността на автора намират широко отражение в творбите му. В тях той споделя своите естетически възгледи, идеи, ценности като винаги поставя на пиедестал доброто, ценностното, стойностното, истинската любов и добродетелност. Показателна е приказката му „Славеят и розата”, в която се представя чистата и искрена любов на един студент. Следвайки презумпцията, че „любовта е по-силна от живота” и може да се заплати с най-високата цена славеят дарява живота си като обагря с кръвта си розата. Всичко е толкова вдъхновяващо, красиво, пленителна е душата на влюбения студент, дълбоко приласкаващ образ е славеят, който иска студентът да бъде щастлив и вярва истински в любовта. Дълбоко хуманната постъпка на птицата е достойно за уважение и преклонение. Той умира, защото сърцето му е прободено от шипа на розата. Но в нея той дарява своята вяра в любовта, своята красота, с която изпълва душите на хората, когато пее. Не случайно розата става необикновено красива: „И великолепната роза стана червена като изгрева в небето. Червен бе венецът от листенца и червено като рубин беше сърцето.” Всичко е красиво, постепенно се наблюдава градация в чувствата и постъпките на героите, докато се стига до кулминацията на поетичността и красотата, когато розата вече е готова и студентът отива да я подари на дъщерята на професора. И тук изненадващо за читателите се проявява нетрадиционното, характерно за Уайлд. Той шокира всички със заключението,че любовта е нещо глупаво. Тя не е и наполовина така полезна, както логиката. И в тази своя творба Оскар Уайлд представя парадоксалното в живота. Накрая любовта е представена като нещо неискрено, фалшиво, нереално. Стига се до следния извод – логиката е по-ценна от любовта, защото последната обещава неща, които никога не се реализират, тя наранява и изпълва сърцето с болка и горест, оставя рани, които никога не ще заздравеят. Любовта е непрактична и тъй като непрактичността е неоспорим недостатък е най-добре да се придържаме към рационалността. Тук се прокрадва идеята за болезнената ранимост на човешката душа поради невъзможността да се реализират най-искрените човешки мечти. Несъмнено творбата „Славеят и розата е дълбоко въздействаща. В нея е интерпретирана историята за любовта – от една носител на искрени, непреходни, дълбоки чувства и нравствено падение и материализъм от друга страна, които я убиват и попречват на нейното реализиране.