Националната идентичност е приложима до известна степен по отношение на националната общност като автономен субект, носител на културните специфики на политически и държавен суверенитет. Тя се възпроизвежда от институциите на модерната държавност чрез формиране на принадлежност към нация, национален идеал, национална сигурност, национално възпитание. Културната идентичност се съотнася с гражданското общество като в нея намират израз елементи от етническата идентичност, свързани с традиции, родова памет, нрави, обичаи, език, религиозно-митологични комплекси с елементи от националната идентичност, свързани предимно с универсализирането на ценностите и елиминирането на родовите връзки.
Тенденцията от национална към културна идентичност е свързана с цялостното преструктуриране на социалното пространство и е толкова по-обозрима и по-ярко изразена, колкото по-бързо се трансформират вертикалните институции и се създават хоризонтални звена т.е формирования на гражданското общество. Тази тенденция е детерминирана от начина на живот. Сред селското население тя протича по-бавно, въпреки че определящ фактор е степента на урбанизираност, който се намира в пряка пропорционална зависимост със скоростта на тенденцията. До известна степен тенденцията от национална към културна идентичност е зависима и от икономическия фактор. Колкото по-силна е икономическата преса, толкова по-силни са процесите на културна идентификация, което от своя страна спомага за улеснение адаптивността към новата среда извън района или държавата. Тази тенденция е пряко определена от възрастта. Показателен е фактът, че възрастното поколение е много по-силно свързано с националните държавни схематизми в сравнение с младото. Тя е обусловена и от образованието. Наблюдава се следното явление: при по-високо образованите слоеве и елитите на етническите общности по-често се срещат крайни форми на етноцентризъм.