В съвременното алиенирано, технитизирано общество, когато комерсиализацията и отчуждеността са пътеводни светлини на пропитите от амбиции човешки души въпросът за издигането на национално съзнание на децата първоначално звучи вяло, нереалистично и слабо постижимо, но ако се работи с постоянство и се преподава с помощта на подходящи дидактични методи и похвати, чрез които да се постигне дълбоко въздействие, то несъмнено резултатите ще бъдат изненадващи в благоприятна посока. Темата за издигане на националното съзнание намира своето място в много уроци по учебния предмет „Човекът и обществото”. Несъмнено този въпрос е благоприятно поле за интерпретация и позволява широк и същевременно задълбочен анализ. Уроците в началното училище, които са с историческа насоченост са изпълнени с дидактически материали по тази тема. Отделено е специално внимание на новите термини и съответно на тяхната етимология и честота на употреба. Особено място в учебната програма е определено за интерпретация на новите думи и същевременно се цели да се усвоят отликите между изучаваните понятия с близкозначно значение. Пример за тази тенденция е урокът по „Околен свят” – „Хората еднакви и различни”, където се обясняват разликите между понятията етнос и нация. Етносът е събирателен термин за обозначаване на всяка расова, племенна, езикова и етнокултурна общност и представлява племенния /родовия/ субстрат на нацията. Етническото самосъзнание се самоопределя чрез произход.