Аеробиката традиционно се свързва с името на американеца д-р Кенет Купър, лекар в болницата на военновъздушните сили в Сан Антонио, Тексас. Той разработва форма на упражняване, която помага да се предотврати инфаркта. Тези тренировки д-р Кенет Купър нарича аеробика и те са били първоначално предназначени за астронавти, чийто пулс и консумация на кислород били следени редовно. По-късно се установило благотворното влияние на тези упражнения върху физическото състояние на обикновения човек. Така се популяризирала аеробиката. През 1968 г. д-р Купър публикува своята книга „Аеробика”.
Година по-късно друга американка – Джаки Соренсон, танцьорка и фитнес инструктор по професия – въвежда аеробния танц като метод за подобряване физическата форма на човека. Тя разработва „аеробен танц”, съчетавайки танцувални комбинации на фона на музика с цел подобряване на сърдечно- съдовата и дихателната системи (cardiovascular fitness) като цяло. Нейната система е насочена предимно към неспортуващата до момента жена. През следващите две десетилетия аеробният танц се популяризира не само в Америка, но и в други части на света. Показателен е фактът, че феновете на аеробиката в САЩ от 6 милиона през 1978г. се увеличават на 22 милиона през 1987г. През 1983г. Хауърд и Карън Шварц организират първото състезание по спортна аеробика, с което се поставя началото на един нов спорт, който днес е разпознат от МОК като пълноправен член на олимпийското семейство. В България голяма заслуга за популяризирането на аеробиката има Жоржета Димитрова. В своята книга „аеробика за всички”, издадена през 1985г. тя обстойно представя на българските читатели този нов вид спорт.