Есен е. Листата на дърветата падат бавно. Аз вървя по пъстроцветния килим със сплетени като венец ръце с моя любим. Сърцето ми бие силно, обвито от щастие. Аз му вярвам. Обичам го. Вярвам, че постъпих правилно като се отказах от ученето си в Италия. Щастлива съм въпреки жертвата, която реших да направя. Можеше да уча сега в елитен университет там, но поради мъката, която изпитах цяло лято от раздялата, не искам отново да преживявам същата болка. Аз вървя със сплетени като венец ръце и със страстно, туптяща сърце. А около нас като в приказка падат разноцветни листа и ние сме щастливи и усмихнатите ни лица озаряват хладината поради настъпващия студ. Но в моята душа не е студено, а напротив ... Сякаш докосвам небето с ръце. Мечтата ми се сбъдна. Моята любов се върна и сега ще бъдем завинаги заедно. Какво като се отказах от Италия?! Нима щях да бъда там щастлива далече от моя любим човек. Да, аз постъпих правилно. Рискувах образованието си, но останах с любовта на живота си.
В този момент на радостни вълнения аз поглеждам към Саша. Усмихвам му се. Казвам му колко много го обичам и той ми отвръща със същото.
- Знаеш ли, моята любов към теб е толкова голяма и необятна, колкото е голям и необятен света! Не искам никога повече да се разделяме! Моля те! Моля те!
- Няма! Аз те обичам, както делфинът обича морето. Ти си моето море и без теб целият свят е безсмислен. Ние преживяхме раздяла, но сега вече всичко е минало. Слава богу!
- Няма значение за дните на раздяла! Няма значение за преживяното страдание. Така аз осъзнах какво значиш за мен. Ти си въздухът, който дишам. През цялото това време сякаш не дишах пълноценно. Не живеех. Не бях щастлива. Ти си моето слънце, моят лъч надежда, моята душа. Обичам те безкрайно!
- И аз, и аз те обичам!
Така ние вървим със сплетени като венец ръце и се радваме на своето щастие, вярвайки, че то ще е вечно. Но щастието, уви, е мимолетно и когато човек се чувства най-щастлив, когато лети с пълна сила и плува в морето на своето щастие, падането от високо най-много боли и оставя такива рани в едно влюбено сърце, които нито времето, нито пространството може да заличи.
Аз влизам във входа на блока, в който живея и се разделям с моята голяма любов. Лягам да спя. Щастлива съм. Знам, че ще има утре. Вярвам в това утре. Вярвам в нашето щастливо бъдеще.