Надя Николова

Гълъбина Митева
ТАКАВА СЪМ! ПОЧТИ НЕУЛОВИМА...
Направена от кал, и звезден прах...
От лято огън съм. Сълза от зима.
Но винаги ще имам вкус на грях!

Такава съм! Недей да ме променяш...
Защото после няма съм аз...
Но винаги, когато си до мене -
ще се превръщам в мълния от страст.

Такава съм! Избухнала във думи,
и укротена в двете ти ръце...
Изгубена в живота... До безумие!
Но само ти превърна ме в сърце.

Такава съм! До лудост разпиляна
в далечните очи на Вечността...
Но ако ме повикаш... ще остана!
До залеза! Или до сутринта...

Такава съм! Когато опознаеш
душата ми под земния воал -
за нищо друго няма да мечтаеш!
И само с мен Светът ти ще е цял.

Сега ме няма... Утре ще ме има!
Море съм днес... А утре ще съм бряг!
С очи на лято, и сърце на зима...
Нетрайна съм! Като априлски сняг.

ТАКАВА СЪМ! СЪВСЕМ НЕУЛОВИМА...
Направена от кал... И звезден прах!
Божествена Искра е мойто име...
Но... винаги ще имам вкус на грях!

ГЪЛЪБИНА МИТЕВА

Сънувал си ме...Каза ми Луната.
За малко във прозореца ми спря.
Разказа ми за тебе. И угасна.
Или пък просто нямаше Луна...
Но ти си ме сънувал. Аз усетих.
Напълно сигурна съм - ти си бил.
По кожата ми мина като трепет,
а после във косите ми се скри.
И аз поисках топлото дихание
на дланите ти, влюбени във мен.
Когато укротена и смълчана
заспивам върху твойте рамене.
Сънувал си ме...Каза ми Луната.
И после стана облак от звезди.
През тях премина нежен, нощен вятър
и тихичко в очите ми се скри.

Caribiana

Празнично късметче