Моят вълк.
Така се случи, срещнах го в гората.
И беше много тъмна нощ.
Страхувах се. Боляха ме краката.
А той изгледаше по вълчи лош.

Но нещо във очите му проблесна...
И се разпадна целият ми страх.
Да бъдеш лош, лош, навярно, не е лесно.
Да бъдеш лош - то е да бъдеш сам.

Погалих го. Несвикнал на милувки,
по навик се опита да ръмжи.
А после легна тихичко във скута ми
и просто си мълчахме. До зори.

Потръпваше от топлината на ръцете ми,
за първи път посмял да е добър.