Животът отвън е циклон - непрекъсната бъркотия, борба, конфликт. Това обаче е така само на повърхността - като повърхността на океана - вълни, ужасен шум, непрекъсната борба. Но това не е целият живот. Дълбоко навътре съществува център - безмълвен, тих, без напрежение, без борба. В центъра животът е безшумен поток, релаксиран, река, носеща се без борба, без битка, без насилие. Този вътрешен център е това, което търсим. Ако можеш да си безмълвен отвътре, тогава всички външни звуци ще станат мелодични. Тогава в тях няма да има нищо нередно; превръщат се в музика.
Когато се научиш как да се върнеш обратно, как да се спуснеш в себе си, това не е трудно. Но ако не знаеш, ако познаваш единствено умът, привързващ се към повърхността, е много трудно. Да се релаксираш в себе си не е трудно: трудно е да не се привързваш към повърхността.